Кралска реч – кралски филм

 

Постер към филма

“Речта на краля” е един от онези британски филми, които те поглъщат още от самото начало и те карат да се чувстваш страшно съпричастен към това, което се случва. Независимо, че историята е чужда на няколко поколения българи, които не знаят що е то монархическа власт, филмът успява да отключи желанието за подкрепа и разбиране.

В интерес на истината не бях чувала за проблемът на Джордж VI, а той всъщност е доста сериозен. Все пак силата на един крал, освен всичко друго, се корени до голяма степен и в ораторските му способности. За да му се доверява народа и онези плакати “God save our King” да са предназначени за него. Проблемът става още по сериозен и в контекста на световните събития от онова време – началото на Втората Световна Война и уникалната способност на Хитлер да подчинява хората със силата на словото. В такъв драматичен момент естествено народът очаква да го поведе един истински могъщ монарх, а не пелтечещият втори син на краля. А за да е спокойно обществото истинските крале полагат неимоверни усилия.

Крал Джордж VI се оказва истински владетел. Той преодолява недъга си и повежда народа към победа. Филмът обаче не се интересува толкова от военното положение, колкото от борбата на престолонаследника със собствените си страхове и с невъзможността си да говори спокойно и ясно, както се очаква от него. Като цяло лентата набляга много на очакванията на хората, които често ни потъпкват повече, отколкото ни помагат да се издигнем. Разбира се всички възлагат най-големите си надежди на краля, но рядко се замислят, че той е предопределен да бъде такъв, заради кръвта си, а не заради собствено желание. И още – той не само трябва да взима правилните решения, но и да изглежда добре, да се държи прилично, да не псува, макар и това да е единствено нещо, което казва без да заеква. И ето тук се намесва логопедът, но не само като такъв, а най-вече като прям и верен приятел.

Историята на пръв поглед е съвсем семпла – нищо особено. Но това, че е направена по действителен случай, а и очевидно патриотичността, с която е работено, я правят изключително вълнуваща и най-важното – много човешка. Доколкото знам в действителността проблемът на крал Джордж VI не е приеман с такава важност, с каквато се е гледало на абдикирането на брат му Едуард VIII, но тук могат да се намесят тези, с афинитет към историята – аз не съм добре запозната.

В “Речта на краля” Колин Фърт прави невероятна роля.

Колин Фърт, Хелена Бонъм Картър и Джефри Ръш

Истинска, силна, наситена с много емоции, с много заряд. Той е актьор, който може да разкрие палитра от чувства без нито една реплика, само с лицето си, дори само с очите си. И всъщност в началото на филма той наистина няма много реплики, но присъствието му е завладяващо. Ролята му е много изискваща, отговорна, бих казала, че е много сложна, защото героят все пак не е художествена измислица и когато филмът се гледа, той ще се гледа с високи очаквания за достоверност. За нас, като чужди на тази история, филмът представлява само изкуство, но предполагам, че за англичаните въпросът седи по съвсем друг начин. Още повече, че речта накрая е същата, която истинският Джордж VI изнася на 3 септември 1939г., а Колин Фирт дори прави същите паузи и произнася думите по същия начин и със същата интонация като английския крал.

Джефри Ръш също е страхотен, но от него и не се очаква друго. Интересен е фактът, че е получил сценария по пощата, а не чрез мениджъри и пиари, защото екипът

Една от култовите сцени във филма

адски много е искал той да участва, а официалната процедура е щяла само да забави или усложни нещата. След като прочел сценария, Ръш веднага приел ролята, което до голяма степен предначертало бъдещето на лентата.

Оскар за поддържаща роля трябва да получи Хелена Бонъм Картър, защото и тя е блестяща. И имам чувството, че за пръв път играе ролята на нормален човек Така че, ако по някаква случайност някой от Академията чете тези редове – Please give Helena Bonham Carter an Oscar!

Като заключение само ще спомена нещо, което много ме впечатли. Авторът на сценария – Дейвид Сейдлър, като малък също е заеквал и е бил от милионите, които през 1939г. са слушали речта на крал Джордж VI. По-късно, вече като зрял мъж, е написал писмо до Кралицата Майка с молба да филмира историята на нейния син, но тя го е помолила да не го прави преди смъртта й, защото темата била много болезнена за нея. Сега наистина мога да видя личното отношение и дълбокото възхищение на автора. Най-хубавото обаче е, че гледайки филма, мога да ги изпитам и аз.